Интересът към монетите датира от дълбока древност. Този интерес обикновено се изразява в събирателство и колекционерство.
Известни колекционери са императорите Август, Марк Аврелий и Юстиниан, както и италианският поет Петрарка (1304-1374), Наполеон,
тенорът Енрико Карузо и много други. През ХVІІ- ХVІІІ в. в Западна Европа се засилил твърде много интересът към историята и изкуството
на Античността, както и към гръцките и римски монети, ценени като изключителни красиви образци на металопластиката и гравьорското
изкуство. Богатите италиански фамилии Медичи, Сфорца и др. още от ХVІ в. започнали да събират красиви златни и сребърни монети,
наред с произведенията на тогавашните художници и скулптури. Към императорските дворове на Франция, Англия, Австрия и Русия
били създадени монетни кабинети, в които се пазели ценни и много редки монети от цял свят.

За основоположник на научния метод на изследване на монетите се смята пазителят на монетния кабинет във Виена Йосиф Иларий-
Екел (1737-1798). През ХІХ в. последвало още по-задълбочено изследване на металическите пари, както и на процесите в сферата на парите
през Античността и Средновековието. Във Франция, Англия, Германия и Русия започнали да излизат периодични списания и годишници
с нумизматична тематика. Бележити учени, допринесли за нейното развитие са А. Бек, Е. Бейл, Е. Бабелон, А. Коен, В. Пик, М. Хенди, Н. Пере, Д.Сиър, Н.Фостър и др.

В България нумизматиката започва да се развива веднага след 1878 г., на базата на многобройните дописки на много наши бележити възрожденци,
които издирвали и публикували български средновековни монети – Васил Априлов, Георги С. Раковски, Николай Павлович и други. Сред
бележитите български учени са Никола Мушмов, Тодор Герасимов и Йорданка Юрукова, работили в нумизматични фонд на Националния
археологически институт с музей, гр. Софияа така също  Владимир Пенчев, Димитър Драганов, Иван Йорданов, Константин Дочев - академични учени, допринесли чрез своите задълбочени научни изследвания, открития  и публикации за изключителния напредък и развитие на тази наука. Принос за организационното укрепване на нумизматичното движение в България, а също и за развитието на нумизматиката като наука са дали и дават и любителите-колекционери - Александър Пейков, Ангел Радушев, Валентин Марчев, Валери Стойчев, Господин Жеков, Николай Жерев, Николай Цветанов, Петър Берлиев, Ставри Топалов, Стоян Авдев, Тенчо Попов и други.,

- античен – от началото на монетосеченето до 491г.от н.е., т.е. до реформата на византийстия император Анастасий І
- средновековен – от 491г. до 1453 година
- ренесансов – от 1454 до края на18 век
- модерен – от 19 век до наши дни

С развитието на техниката на монетосеченето, монетите се превръщат в миниатюрни глиптични произведения на изкуството. Върху тях са
изобразени личности и събития, богове, достижения на човечеството в науката и изкуството, което ги прави уникална подвижна съкровищница.

Нумизматиката е млада и непрекъснато развиваща се наука. Тя е в неразривна и взаимнодопълваща се връзка с историята, археологията, графистиката, хералдиката, епиграфиката, символиката, лингвистиката, метрологията, металургията история на изкуството и други науки: История на изкуството - изображенията върху монетите дават представа за развитието на изкуството през даден период, както и за влиянието на бита върху него.

Науката нумизматика осигурява информация за различните икономически отношения на народите през различните епохи и етапи на развитие. От монетите и стойностите върху банкнотите може да се съди за икономическите кризи от древността до наши дни. От нея може да се научи за
търговските връзки между държавите, за нравите, вярванията и обичаите на различните цивилизации, тяхната история, разцвет и упадък, появата на
нови държави на политическата карта на света. Отсичането на собствена парична единица е едно от първите неща, което извършва всяка
новосъздадена държаваи то се явява като един от основните показатели за нейната независимост.

Нумизматиката като хоби се състои не само в събирането на монети, а в тяхното изучаване, запознаване с историческите събития, довели до
отсичането на отделни видове, покупателната им стойност, броя на отсечените монети от даден вид /тираж/ и други интересни факти. Добре е да се
знаят методите за почистване на монетите, тяхното съхраняване и консервация с цел запазването им.

Човекът търгувал от най-древни времена. Първоначално размяната на стоки и други вещи между хората имала чисто натурален характер и се
изразявала в замяната на един продукт за друг. Така в началото за паричен еквивалент служели вещите и предметите, които били тясно свързани с ежедневното преживяване на човека, особено каменните оръдия на труда, опитомените домашни животни, а в по-късно време - зърнените храни. Формата, която служела за размяна била на произволен принцип- замяна на кремъчна брадва за копие например. В края на Първобитнообщинния
и в началото на Робовладелския строй, човекът вече успявал да произвежда повече стока, отколкото му била необходима. Излишъкът започнал да се разменя за други средства и предмети. Неудобството при този вид размяна е, че тя зависи от взаимното съвпадение на нуждите. Преди размяната
да бъде осъществена, нуждите на един човек трябва да са отражение на тези на друг. Ако някой има излишък от овце, но се нуждае от брашно, то той трябва да намери някого с излишък от брашно и необходимост от повече овце. За да се преодолее проблемът със съвпадението се създали посредничества, където се складирали и търгували различни предмети. Така се появило понятието “стока”. Впоследствие (ок. 5000 г. пр. Хр.),
някои вещи и стоки, предимно металните оръдия на труда и оръжията, започнали да се заменят за други конкретни стоки, които се превърнали
в стоков еквивалент. Като удобно разменно средство постепенно се налагат различни метали, което прави стоковата размяна по-лесна и удобна (практична). Разменните метали били злато, сребро, мед, калай и желязо, които били универсално ценни за всички народи, градове и други форми на организация на обществото. По този начин ценните метали и други предмети се превърнали освен в обменно средство, но и в мярка на стойността.
Те станали всеобщ еквивалент, чиято абстрактна стойност се равнявала на стойностите на многобройни други стоки и вещи.

В различните райони на света различни предмети са играели ролята на пари. Обикновенно оскъдността, а в други случаи и наличието на една стока в даден район, определяли значението й като образец (еталон). Например в Китай основното средство за търговия е бил чаят; в Индия, Индонезия,
Етиопия и Северна Африка - солта; в Америка - какаовите зърна; в Средновековна Исландия - сушената риба, при славяните - лененият и памучен
плат (дори съществува теория, че оттам трябва да се търси корена на думата „„плащам”). В Индонезия, Индия, Западна Африка, Иран и Средиземноморето търгували с раковини. В Тибет, Бирма и Африка солта е разменна единица до ХІХ в. Размяната на добитък е типична за много скотовъдни общества и се използва и до днес в някои части на света.

Народите на Месопотамия използвали още в края на 3000 г. пр.н.е. слитъци от благородни метали като разменно средство. В клинописни глинени
плочки от 2500 г. пр.н.е. се споменава използването на сребро като платежно средство. Тези стандартизирани слитъци с точно определена стойност
се наричали мини, шекели или таланти. Тази система на разплащане се оказала удобна за търговците, боравещи с големи количества стоки — кораби, складове или кервани, но за обикновените хора не била практична, тъй като златото било прекалено скъпо.След като веднъж вече е възможно да се произвеждат стандартизирани слитъци от благородни метали, въпрос на време е те да се смалят до размер, който да позволява повече гъвкавост и позволява да се използват ежедневно. Преходът от използване на безформени късове метал до отсичане на първите монети е първата парична
революция в човешката история. В края на бронзовата епоха в Източното Средиземноморие се появяват метални предмети, който служат като
търговско средство и се означават с термина „ домонетни форми” на пари. Сред тях са слитъците във формата на волска кожа, предмети с формата на брадви, триножници, делфинчета, стрелички и т.н. В българските земи също са намирани подобни предмети. (фигури А).

Съществува спор между учените, кой за пръв път е отсякъл монети – цар Гигес (685 – 652 г.пр.н.е.) или цар Ардис (622-615 г.пр.н.е.). Но първите
точно датирани монети са на цар Алиат ІІ (Alyattes ІІ - 617–560 г.пр.н.е.) – цар на Лидия, намираща се на средиземноморския бряг на Мала Азия в
днешна Западна Турция срещу островите Лесбос, Хиос и Самос. На лицевата страна е изобразена лъвска глава и надпис. На задната страна има
вдълбан квадрат или правоъгълник. Тези монети били доста примитивни и масивни, с бобовидна форма, но с точно определено тегло. Изказани са хипотези, че монетите са се появили като разменно средство първо в Древен Китай, а в Лидия са изработвани вече от ценен метал като гаранция за тяхната стойност. Именно с отсичането на тези първи монети са се появили парите и се е прекратила размяната на стоки като платежно средство и претеглянето на разменените метали, използвани за разплащане, а останало само броенето на отсечените монетите. Тези монети стават официално държавно платежно средство (фиг.1 и 2). Изработени са от електрон (смес на злато и сребро). Малко след това Персийското царство и многобройните самостоятелни гръцки градове започнали да секат златни и сребърни монети по определена тегловна система. В Гърция впоследствие се наложила сребърната драхма с тегло от 4,50 грама (фиг. 3), а за по-големи плащания - тетрадрхамата -монета с тегло равно на четири драхми 16-17 грама (фиг.4) и (фиг.7). Живелите по нашите земи траки са секли монети с още по-голяма покупателна стойност – додекадрахми, равняващи се на 12 драхми с тегло около 40 грама (фиг.5). Тези монети с различна стойност се превърнали в международни пари в Античния свят до налагането в края на І в. пр. Хр. на римския сребърен денар с тегло 4,55 грама (фиг.6) и (фиг.8). Като монета с най-голяма стойност през Античността се явява златната монета на царя на Бактрия Евкратид І Велики (171-145 г.пр. ХР.), намерена в град Бухара, която тежи 169,2 грама при диаметър 58 мм и се е равнявала по стойност на 20 златни статера (фиг. 18). След разпадането на Римската империя Византия наследява нейната култура и политика. В голяма част запазва и традицията при сеченето на монети. Византийските монети, особено бронзовите, често са отсичани небрежно, те са с неправилна форма и образите са предадени схематично. Понякога монетите дори били доизрязвани с ножица. Въпреки това монетите от средновековна Византия се отличават с умелото композиране на образи, надписи и знаци.При тях за пръв път е поставян знак, обозначаващ стойността на монетата.Паричната единица на Византия била "нуми". Буквените знаци са: CN за 250 нумии, PKE за 125 нумии /и двете са за сребърни монети/, а за медните монети М за 40 нумии, К за 20 нумии, I за 10 нумии и Е за 5 нумии.(фиг.9).

Но защо именно благородните метали ( злато и сребро) са били избрани са станат на монети, изместили са всичко друго и са се наложили като стоката, която изпълнява ролята на пари, на всеобщ еквивалент на други стоки. Това е станало така заради следните „качества“ на тези метали:
1.Те са делими на малки части, без да се променя тяхното качество и така е можело да се осъществяват и по-малки покупки или да се окрупнят за големи плащания.
2.Те са качествено еднородни, т.е. техните качествени характеристики са еднакви, независимо от това къде и как са произведени и на колко части са разделени.
3.Те са удобни са за транспортиране, т.е те са стока, която има голяма стойност в малко количество и е лесно преносима и укривана при необходимост.
4.Те са устойчиви при съхранение, т.е. издръжат на всякакви външни влияния без да се повреждат или развалят.
5.Те са в известна степен трудни за производство и намиране, т.е. те не са широко и свободно разпространени в природата, както и обратното - не са толкова рядко срещани, че да не могат да задоволят нуждите на стоково-паричните отношения. Единствено златото и среброто са отговаряли на всички тези условия по онова време и за това именно те са се наложили като пари.

Всички монети имат аверс /лице/, реверс /опако/ и гурт /страничен ръб, кант/.
Една от характерните специфики е зръчест кръг, обрамчващ от двете страни монетното поле. В полето са поместени изображенията. Върху лицевата
част /аверса/ най-често се изобразява божеството, портрета на владетеля, или емблемата на града, а при съвременните стойноста на монетата и наименованието на съответната парична единица. Освен тях широко застъпени са митологични същества, изображения на богове, животни,
растения и др. На реверса също са изобразявани различни символи, божества, портрети.Специфичен белег е отрезът, който винаги е в долния край на реверса и под който обикновено се е изписвала монетарницата или владетелски монограм. В древността гуртът е бил оформян небрежно, но от
периода на машинното сечене върху него се гравират титли, имена, девизи и други, чрез които се превръща в ярко отличима характерна особеност.

Изображенията върху монетите най-общо се групират като религиозни, спортни, военни, архитектурни сгради и ансамбли, животни и
растения – тотеми и емблеми, религиозни съдове,сечива, оръжие, атрибути, гербове на държави и институции. Друга важна характеристика са
надписите, които от Елинската епоха нататък стават все по-сложни и подробни. Най-често се използва името на владетеля, като особено в римските монети към него са прибавяни пояснителни надписи на титлите на императора, а също и епитети, лозунги, девизи, пожелания. Важна част от
надписите е отбелязване на означенията за стойност и монетарницата, а често и работилницата или ателието, където е отсечена монетата. Към тези надписи са имената на магистрите, които обикновено са във вид на монограм. Монограми има и на владетели, области и градове.

Характерен белег за всяка монета е металът, от който е отсечена или отлята. Най-често използваните метали са злато, сребро, мед, бронз /сплав
от мед и олово/, а в по-ново време – никел, желязо, алуминий, платина, паладий, молибден и други. Сечени са и се отсичат монети от порцелан, кожа, дърво, кост, полимери и други материали, но това са редки и екзотични емисии. Металът за отсичане с изключение на електронът / природна сплав от злато и сребро / никога не е в чист вид, а е сплав. От единица мярка метал се отсича определен брой монети. Това се нарича „монетна стъпка”. Количеството благороден метал във всяка монета е „проба”, а това на добавения метал – „лигатура”. Стойността на монетата /номиналът й/, нейното наименование и годината на отсичане са задължителен атрибут на всички съвременни монети.

В различните периоди на Античността и Средновековието монети се характеризират със специфичен стил, иконографски сюжет и начин на
производство. Изображенията, които се представят върху монетите са изключително многобройни и многообразни. В древна Гърция и Рим изображенията са свързани с предимно с религиозните култове към божествата, които се избирали за покровители на съответните градове или с владетелите, издатели на монетите. Това се предимно Зевс, Хера, Атина, Аполон, Хермес, Деметра, Артемида и др., както и техните атрибути (фиг.7).
В римското монетосечене се разгръща още по-разнообразна иконография, подчинена не само да подчертае божественото върховенство на римския император и държава над останалите народи, но и да представи многообразието на живота в римската империя - архитектурни паметници, водни и
пътни съоръжения, военни победи и триумфи, сцени от политическия, религиозен, културен и битиен живот в столицата и в останалите градове на римската държава (фиг.9). През Средновековието иконографията е тясно свързана с Християнството и спасителната роля на небесния цар Христос.
Чрез определени символи, най-вече владетелските знаци - корона, скиптър с кръст и кълбо с кръст, византийският император или българският цар, са търсели изява и пропагандиране на своята върховна власт, дадена им от самия небесен цар Христос, Света Богородица или от друг християнски
светец.

В Средновековна България три основни фактора оказват влияние върху монетосеченето: християнската религия, византийската културна традиция и феодалната разпокъсаност. Християнската религия е безспорен държавен и обществен фактор, господствал напълно в тогавашното общество. Това
налага изобразяване на Библейски личности и събития върху сечените монети. Влиянието на Византия върху България е отразено дори в монетите. Характерните особености на византийската школа са нейният плоскостен, двуизмерен стил и фигури, не подлежащи на промяна. Канонизирани са не само ликовете, образите и фигурите на християнския персонаж ( Христос, Богородица, десетки светци), а и тяхното облекло, жестове, пози –
застинали в царствена тържественост. Тези схващания се отразяват в образите, фигурите и композициите при оформянето на монетите. Сеченето на собствени монети винаги се е възприемало като символ на сувереност и независимост. За това в средновековна България, наред с владетелите
(Петър IV, Иван Асен II, Михаил II Асен, Константин Асен Тих, Георги Тертер I, Тодор Светослав Тертер, Михаил III Шишман, Иван Александър,
Иван Шишман, Иван Срацимир) и редица боляри (Мицо, Яков Светослав, Добротица и др.) секат собствени монети, като демонстрация на
независимост и опит за откъсване от централната власт.По вида на монетие може да се съди за икономическото състояние на една държава.

Първата златна българска монета е отсечена по поръката на цар Иван Асен ІІ (1218-1241), в памет на неговата величава победа над солунския
император Теодор Комнин на 9 март 1230 г. в битката край с. Клокотница ( в близост до дн. гр. Хасково (фиг.10). По-късно, при цар Константин Асен (1257- 1277) в Търново се създава добре организирана монетарница за медни корубести монети. При цар Иван Александър (1331- 1371)
в Търновската монетарница са отсечени няколко милиона сребърни и медни български монети, които били използвани по целия Балкански
полуостров (фиг.11).

За монетите на мюсюлманските държави характерна особеност е, че на тях няма изображение на живо същество. Това се определя от Коранът, който повелява тази забрана. Техните монети най-често се характеризират с текстове от Корана на едната страна на монетата.

След Освобождението от турско робство в новосъздадената българска държава са въведени български монети, носещи герба на свободното и
независимо княжество. Първите монети са от медно-цинкова сплав и с номинал от 2, 5 и 10 ст., отсечени през 1881 г., а от следващата 1882 г. -
започва редовното отсичане на монети в няколко милиона екземпляра от 1, 2 и 5 лв. През 1894 и 1912 г. са отсечени в по-ограничени количества
златни монети от 10, 20 и 100 лева.

Още в древността производството на монети се е извършвало в специален монетен двор. Всеки двор е притежавал по няколко работилници. Познати
са два начина на производство на монети през Античността – сечене и отливане.

Отливане: При тази технология нагорещеният метал бил изливан във форми, направени от глина. Тези форми се състояли от две половини и имали специално създадени кръгли отвори, в които бил изливан горещия метал.

Отсичане: За изпълнението му са необходими наковалня, чук, клещи, щипци, горен (фиг.12а) и долен щемпел(матрица), на които са гравирани
различни изображения (фиг.12б). След като занаятчийте създадат малки кръгли метални късове, с помощта на щемпелите дооформяли монетите в
своя завършен вид. Върху долният щемпел се издълбавало лицевото изображение, а върху горният печат (с цилиндрична форма) – опакото
изображение. Този метод е залегнал и при отсичането на всички съвременни монети по света, но това вече става с модерни машини.

Познати са пренасечени монети, свързани с легитимирането на нов владетел, контрамаркирани чрез малки печати с монограми и изображения, на
които се придава принудителен курс поради предходно изхабяване, загуба на тегло, чужди непознати монети, инфлация и други.

Често явление са подражателните /варварски/ монети. Те са непълноценни и са сечени за подмяна, изкуствена инфлация, репарации и са с по-нисък
курс от официалните. Обикновено са с по-ниска проба и тегло.

Масово са произвеждани и монети фуре /медно ядро – посребрено или сребърно – позладено/. Фуре са произвеждани още в древна Елада,от
Александър Македонски, римски републикански денари, масово в императорския период на Византия, Средновековна западна Европа и почти до
наши дни. Друг дял са фалшиви монети.
Определянето теглата на монетите при тяхното сечене през Античността и през Средновековието е ставало по два начина, в зависимост от прилаганата технология – едната е „al-pezzo” , а другата „al-marko. При „al-pezzo” теглото на всяка една отсечена монета е било строго контролирано (измервано) и винаги е равно на даден тегловен еталон. При „al-marko“ от точно определено количество метал са били отсичани точно определен брой монети. Така в теглата на отделните монети имало малка разлика – някои са били малко по-леки или малко по-тежки от други, но средното им теглото винаги е било равно на теглото на еталона.
За пръв път машинното сечене на монети в Европа започва 1505-1506 година в Италия на винтова преса , впоследствие възприето и напълно заменило ръчното отсичане при производството на немските талери, а от там навлязло и в останалите европейски държави. При мюсюлманските монети това става доста по-късно - за начало се счита 1687 година при османския султан Сюлейман ІІ.

Фалшифицирането на монетите съществува оттогава, откакто са се появили самите монети. То е толкова стар „занаят“, колкото е и самото
монетарство. Още мидийският цар Крез търгувал с фалшиви монети. С направата на монети се занимавали свободно скитащи занаятчии-монетари.
Те обикаляли различните владетели и предлагали услугите си. И понеже сеченето на собствени монети било въпрос на чест за всеки владетел, то
може да се каже, че монетарството бил почитан и доходен занаят. Но още по-доходно било, когато тайно от охраната монетарят успявал да прибави в разтопеното злато някое и друго парче мед. До същата идея достигнал Крез — неговите пари съдържали много по-малко злато, отколкото монетите
на другите владетели. Било невъзможно ръчно кованите монети да имат една и съща форма и тегло. Едни били по-заоблени, други — по-четвъртити,
трети — по-широки, но затова пък по-тънки. Ето защо най-простият способ за фалшификация бил обрязването на монетите. Изрязаните парчета претопявали и от тях правели нови монети.Най-разпространена била направата на монети от желязо, мед, олово или пък от сплав, като отгоре се „обличали“ със злато и сребро. Древните гърци умеели да изковат златен лист с дебелина 0,09 мм. Така приготвените фалшификати не се
различавали от истинските монети нито по форма, нито по тегло. И понеже добрата фалшива монета външно по нищо не се отличавала от
истинската, то древните търговци били безкрайно подозрителни. Те дълго подмятали монетите в ръка, за да определят приблизително теглото,
захапвали я със зъби да се уверят в еластичността на метала, като през цялото време не изпускали купувача от очи, защото тези два способа били
толкова несъвършени, че в случая се разчитало повече на психологическия ефект. Често възниквали спорове и пререкания и за арбитър викали аргироскопа. Едва ли в древния свят имало по-почетна и уважавана, по-деликатна и несигурна професия от тази на аргироскопите. Те присъствували
на всяка по-сериозна търговска сделка, те придружавали царе и пълководци по време на походи, като внимавали победените да заплатят поискания
откуп в злато, а не с фалшиви монети, каквито всеки владетел пазел за подобни случаи. За опитния специалист звънът на монетата бил всичко. Само
по слух той можел де познае безпогрешно дали вътре има калай, мед или желязо и да различи истинския звън от фалшивия. Но имало и трудни
случаи, когато на аргироскопа се налагало да прибегне до везните или да проучи внимателно характера на рисунките и надписите върху монетата.

На археолозите са известни множество фалшиви монети още от зората на монетосеченето, както и инструменти за изготвянето им. Във всички обществени формации правото на монетосечене е било запазено единствено за държавата и тя го е охранявала под заплаха от най-строги наказания
за нарушителите. Още законите на Солон ( 634–559 г.пр.н.е.) предвиждали най-строги санкции за фалшификаторите. В Средновековието дори се е предвиждало смъртно наказание, предхождано от продължителни мъчения. В Турската империя на фалшификаторите надявали бели гугли с рога,
качвали ги заднешком на магаре и ги прекарвали из площада, като ги оставяли на тълпата. В Япония ги разпъвали на кръст. На тибетска монета от
XIV век ясно пишело; „Който фалшифицира монета или я пусне в обрьщение, се обезглавява!“

Фалшификацията на монетите се извършва по две основни причини. Първата е пускането им в обращение с цел да бъдат приети като законно
платежно средство. Втората е с намерение за продажба в качеството им на антикварни нумизматични предмети с много по-голяма стойност от отбелязания номинал.

Съществуват различни способи на подправяне на монетите. Правят се отливки от по-малко ценен материал, които след това се покриват с тънък слой
от благородния метал, от който е отлята оригиналната монета. Друг способ е в по-дебели оригинални монети да се прави прорез, от който се извлича
част от ценния метал и се запълва с не толкова ценен. Този тип фалшификация изисква по-деликатна и търпелива обработка, но по-трудно се
открива. Също така разпространен начин за подправяне – предимно с нумизматична цел – е, когато върху оригинална монета се пренабива по-стара
дата или се правят корекции в графичното изображение.

Има и един особен вид "фалшиви" монети, изготвени с цел да подражават на по-стари образци. Тази дейност възниква още в епохата на Ренесанса,
когато се появява сериозен интерес към събирането на стари антики, монети и произведения на изукусвото. Монетите-подражания не следва винаги
да се приемат като фалшификати – много често те притежават ценността на самостоятелен исторически паметник. Подобен род монети се изработват
за разлика от истинските фалшификати – изцяло от скъпоценни метали и представлявали подражание или варианти на известни типове монети.
Особено многочислени са подправените монети от античния период, при това изработката на някои от тях е с такива високи художествени качества,
че дори и специалистите трудно ги различават от оригиналите.

Монетните системи и номинали са много и различни. Монетосеченето в древността се е базирало върху съответните тегловните системи и най-често
са се основавали на дванадесетичната бройна система. Имало е две основни системи- едната е върху статер от злато и електрон /от 8,10 до 8,26 гр./, а
втората върху драхма от сребро. Известни са монетни системи на Елада, Лидийска, Егинска, Милетска, Фокейска, Евбейска, Коринтска, Родоска и Пеонска и други в зависимост от теглото на основната парична единица. От 3 век пр. Хр. започват да се секат едновременно златни, сребърни,
бронзови и медни монети. Тракийската е близка до Пеонската, където драхмата е 4,72 грама.

Номиналите на основата на златния статер са от 1/3 статер, хекта – 1/6 статер, хемихекта – 1/12 статер, мисхемихекта – 1/24 статер и стигат
до 1/96 статер.

Номиналите на основата на сребърната драхмата по възходяща линия са били следните: дидрахма /2 драхми/, тридрахма /3 драхми/, тетрадрахма /4 драхми/, октодрахма /8 драхми/, декадрахма / 10 драхми/ и додекадрахма /12 драхми/. По низходяща линия номиналите са били: обол- 1/6 драхма,
който е имал 11 подразделения от сребро както и 3 подразделения от мед –халк /от 1/8 от обола до 1/14 или 1/16 от обола/. Подразделенията на халка
са лепта / ½ халк/. Като най-лека монета се явява медният хемитетартеморион – 0,09 грама при диаметър 4 мм.

Римската монетна система е основана върху либрата /328 грама/ и се дели на 12 унции в ІV век пр.Хр. В ІІІ век пр.Хр. асът вече е 54 грама , а в І-ви век пр.Хр. е 14 грама. В ІІІ-ти век пр.Хр. идва сребърния денар – 4,55 грама. В края на римската република, в І-ви век пр.Хр. при Август, започва да се сече номинал на златна монета-
ауреус и сребърен номинал - цистофор с тегло на драхма в сребро. При неговото управление ауреусът тежи 8,19 грама. Един ауреус = 25 денара = 100 сестерции = 200 дюпондия = 400 аса. По късната златна монета, въведена с реформата на Константин Велики, се нарича ,,солид“ и тежи 4,55 грама. Половината от солида е ,,семис“ , а едната му трета е ,,тремис“. Известни са монетните реформи на Аврелиан, Константин, Диоклециан / ІІІ и ІV век/ . Асът в ІV век има 4 възходящи и 4 нисходящи, а денарът – 3 номинала. Император Каракала въвежда инфлационния денар антониян, наречен на него
и аргентус - сребро 3,4 грама. При Диоклециан същото тегло има селиквата, а при Константин номиналите са отбелязани хаотично с изображения,
знаци, цифри, букви, точки и други.

При съвременните монети разнообразието от номинали е огромно, но най-харатерното за тях е, че се основават на десетичната бройна система и са разделени на две групи – едната е за основната парична единица, която има 100 подразделения /пример 1 лев =100 стотинки/. Наименованието на основната парична единица и на подразделенията й са различни. Обикновено номиналите са кратни на 10 и са 1, 2, 5, 10, 20, 50, но има и монети с номинал 3 и 25.Срещат се обаче както цели числа, така и дробни. Пример за монета с дробна стойност е първата българска биметална монета – 2 ½ стотинки от 1888година, а интересен номинал е 1.95583 лева от 2007година. Най-голямата съвременна монета е с номинал 1 000 000 австралийски
долара и тежи 1012 килограма при диаметър 80 см и дебелина 12 см. (фиг. 17.) Изработена е от злато с проба 0,9999.

Монетите биват:

Лице на монетата (аверс) - Лицевата страна на монетата носи официалната информация. То пояснява от чие име е сечена монетата - град-полис или държава, владетел. Затова там се изобразява божеството или емблемата на града, или портрет на владетеля или на други членове от неговото
семейство (фиг.13), а на съвременните монети на тази страна обикновенно се изобразява стойността на монетата, наиминованието й, годината на отсичане.

Гръб на монетата (реверс) - Обратната страна на монетата. Тя също носи официалната информация. Там се изобразява божеството или емблемата на града, или портрет на владетеля или на други членове от неговото семейство (фиг.15)., герба на държавата или на институцията, която е отсякла
монетата. (фиг.16).

Гурт - това е страничният ръб /кант/ на монетите. През Античността неговата форма зависи от формата на монетите.

Иконография - клон от изкуствознанието, който изследва изображенията на исторически, религиозни и митологични лица и сюжети. Установява
техния произход и характерни стилови и хронологически особености, тълкува техния смисъл, символика и атрибути.

Контрамаркиране - контрамаркирането е характерно най-вече за Античността. С този термин се означава поставянето на допълнителен, втори знак, с помощта на печат с разнообразна форма (кръгла, правоъгълна и т.н.)., върху монетите (фиг.14). С това действие се променя тяхната легитимност и им
се възлага нова.

Номинал - термин в нумизматиката, с който се означава стойността на даден тип монети. В Античността и Средновековието номиналът се определя
от типа на метала, от който е изработена, а също и от размерите на монетата (най-вече теглото). При някои предримски монети се срещат букви, означаващи стойността. В римската епоха те са заменени от цифри.

Препечатване – Отпечатване на ново изображение или надпис върху стара монета с цел установяване на нови парични знаци. Практика, която
обичайно се проявява при появата на нова власт.

Циркулация - Участието на монетите в паричното обращение и среда.

Изображения на видове монети: